- Винаги съм знаел, че ще се занимавам в бъдеще със здравеопазване и винаги мечтата ми е била да бъда лекар още от съвсем малък и всячески съм се стремял да постигна тази мечта. Било ми е трудно, защото съм завършил в кварталното циганско училище, след това трябваше да премина в друго училище, и след това трябваше да се явя на кандидат-студентски изпит. Малко преди изпитите почина майка ми и тогава мотивацията ми беше снижена, след което намерих някакви сили, явих се на кандидат-студентски изпити и бях приет в медицински колеж ‘’Йорданка Филаретова’’ - София. Завърших отлично и след това работих известно време по специалността като лаборант. След това се явих на едни кандидат - студентски курсове, организирани от Фондация “Здравни проблеми на малцинствата”, при което бях подготвен добре за кандидатстването в университета. Исках специалност „Медицина“. Явих се и на общо основание бях приет “Медицина” в три медицински университета. Избрах да запиша в София и в момента съм студент IV-ти курс. Винаги ми е било трудно, но трудностите винаги са ме привличали и са ми давали повече мотивация. В момента също изпитваме трудности в обучението, но такъв е пътят на един бъдещ лекар. Мотивацията ни се повишава, защото знаем, че с нашето образование в бъдеще ще подпомогнем здравната система, която е не само за ромската общност, а за обществото ни като цяло.

- Какви са плановете ти за бъдещето и кариерата?

- В бъдеще предвиждам да завърша успешно образованието си, в момента се справям добре благодарение на стипендиантската програма. Надявам се като завърша образованието си като лекар да специализирам кардиология, магистратура като лекар. После се виждам не като кабинетен лекар, а като лекар, който работи между хората и споделя техните проблеми, и общо взето искам да има динамика. Едно различно ежедневие, добро развитие и практикуване в България.

- А какво ти дава мотивация да продължиш да се развиваш?

- Мотивацията ми по скоро е на лична основа. Тя е свързана с това, че много голяма част от хората търпят бичовете на сърдечно - съдовите заболявания и въобще досегът до хората, работата с тях, това да ги изслушаш, и да бъдеш част от техните съдби и истории, и усета, и вътрешната мотивация, че можеш да им помогнеш, са все водещи неща за моята мотивация.

Втората публикация е като разказ с продължение и … щастлив край. Репортажът е на Кристина Газиева в новините на бТВ

Сбъдването на една мечта: Пътят от гетото до Хипократовата клетва

Загубил родителите си заради сърдечно-съдови заболявания и отгледан от баба си, днес д-р Мирослав Ангелов е кардиолог

Когато преди години се срещнахме с Мирослав, той беше студент по медицина в първи курс. Момче от ромски произход, отгледано от баба си, момче с големи мечти и амбиции.

„Аз още отсега знам с какво искам да се занимавам и това определено е кардиология”, ни сподели Миро още през 2012 г.

И така бързал с мечтата си, че още преди дипломирането му го откриваме в клиника по кардиология. Работи от сутрин до вечер и сбъдва мечтата си.

„Никога не съм си помислял да се отказвам. Винаги съм знаел, че искам да бъда лекар и не съм си представял, че нещо друго мога да работя”, споделя д-р Мирослав Ангелов.

В момента д-р Ангелов е част от екипа на кардиологичното отделение на столичната болница „Св. Анна“.

Продължението във видеото ТУК

Д-р Александър Сираков е роден през 1991 г. във Враца. Завършва средното си образование през 2010 г. в Природоматематическа гимназия „Акад. Иван Цанов“ – Враца с интензивно изучаване на английски език. През 2016 г. завършва Медицински университет – София. От началото на 2017 г. е лекар-специализант по образна диагностика и интервенционална неврорентгенология в УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ – София. През 2021 г. придобива специалност по Образна диагностика. 

Д-р Сираков има забележителна научна дейност в краткия си професионален път, доказателство за което са проведените редица специализации, стажове и курсове по интервенционална неврорентгенология в Щутгарт, Париж, Новосибирск, Буенос Айрес и др. Общият брой научни трудове за целия творчески период до този момент на д-р Сираков обхваща 50 научни публикации на български и английски език, един дисертационен труд, една монография на български език и един сборник на английски език. Събирателната книга на английски език е първият в света референтен сборник за лечение на мозъчни аневризми, в който участие вземат световно признати имена в областта на интервенционалната неврорентгенология. Доказателство за прецизност, изобретателност, изградено аналитично мислене и способност за самостоятелно систематично разработване на конкретни научни резултати на д-р Сираков са научните му статии, публикувани в издания с общ импакт фактор 110,374. Забелязаните цитирания са над 130, като над 95 % от тях в специализирани международни издания, реферирани в Web of Science и SCOPUS. 

Постоянният му стремеж към усъвършенстване, съчетан с упоритост и задълбоченост, намират своя израз в активното му членство в Българската асоциация по радиология, Българския лекарски съюз и European Society of Radiology. Д-р Александър Сираков е редактор в списанията Interventional Neuroradiology, Cardiovascular and Interventional Radiology (CVIR) – Journal – Направление Невроинтервенции, JVD Neurovascular Diseases Section, Frontiers in Stroke, Frontiers of Neurology, както и гост-редактор на международен сборник на тема „Advances in Flow-diversion for cereberal aneurysms“. Участвал е като лектор в 12 Workshops в чужбина и 4 в България. Съавтор е в 16 глави от ръководството „The ABC Aneurysm Casebook“, 6 глави в „The Arteriovenous Malformations and Fistulas Casebook“ и 1 глава в „The Ischemic Stroke Casebook“, издадени от Springer.

Носител на наградата "ПИТАГОР" на МОН за млад учен в областта на науките за живота и медицината за 2023 година.

Целта на дипломата е да отличи тези специалисти, които имат опита и квалификацията да се занимават с ендоваскуларно лечение на най-сложните и комплексни мозъчно-съдови заболявания. За да получи дипломата, всеки от тези медицински специалисти е трябвало да покрие редица критерии. Самият изпит е продължил 2 дни.

Първият е бил посветен на теоретичната подготовка и е включвал тест с писмена част. През втория ден явяващите се кандидати е трябвало да работят по различни медицински казуси пред 7- членна комисия и да дискутират индикации и методи на лечение.

Новопридобитата диплома дава възможност на доц. Сираков, след кратък пробен период, да работи в който и да е от големите центрове в Европа, където се правят ендоваскуларни процедури.

„На практика с тази диплома съм сертифициран и признат невроинтервенционалист в Европа“, обяснява доц. Сираков. Въпреки новите хоризонти, които отваря пред него ценният документ, той няма намерение да напуска България.

„Напротив, в момента сме подали документи УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ да стане един от акредитираните центрове в Европа, където се провеждат обучения за невроендоваскуларни процедури. Ако това стане, ще сме единствени в целия източноевропейски регион, което е голямо постижение както за българската медицина, така и за българските пациенти“, добавя младият лекар.

Д-р Станимир Сираков е роден на 24 октомври 1984 година в Кърджали. Завършва медицина през 2009 г. в МУ-София със специалност „Образна диагностика“ и „Интервенционална неврорентгенология“. От 2011 г. е част от екипа на болница „Св. Иван Рилски“ и вече е ръководител на сектор „Интервенционална рентгенология“ в отделението по образна диагностика. Младият специалист е един от малкото лекари в страната, извършващи високоспециализирани животоспасяващи процедури при мозъчни аневризми и облитериране на мозъчни и гръбначномозъчни артериовенозни малформации. Заради уникалната мозъчна операция на 10-годишното момиченце през артерия на крака му, д-р Сираков получи National Medical Awards или т.нар. „Медицински Оскар“.

Само за 2019 г., заедно с екипа си от Референтния център по мозъчно-съдови заболявания в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, д-р Сираков има извършени 17 операции на артериовенозни малформации (АВМ) и са третирани по ендоваскуларен метод над 90 мозъчни аневризми. Преди няколко месеца, заедно с проф. Шарбел Монайе от Франция, той извърши две уникални операции на деца с много тежки АВМ, които иначе трябваше да заминат за лечение в чужбина.